Психолог
Какво прави психологът в градината?
Участва в изграждането на институционална политика за закрила на детето и за превенция на тормоза и насилието между децата като взема активно участие в изграждането на позитивен психологически климат в образователната среда. Подпомага създаването на организационна култура на ценене на различията, проява на толерантност, сътрудничество и взаимопомощ.
Осъществява дейности по подкрепа да се разбере влиянието на психичноздравните затруднения върху социализацията, възпитанието и обучението на децата и участва в екипни отношения за преодоляването им съвместно с родителите, учителите и други значими възрастни или служители в градината.
Работи в екип с учителите, логопеда, ресурсния учител и другите педагогически специалисти за целите на идентифицирането и оценката на потребностите на децата за предоставяне на общата и допълнителната подкрепа и участва в изготвянето и реализирането на необходимите планове и програми.
Предлага и осъществява подходящи форми за индивидуална и групова терапевтична работа и психо-социална рехабилитация с децата.
Осъществява индивидуално и групово консултиране на родителите, педагогическите специалисти и други служители по актуална за тях тема, свързана с децата, техните нужди и развитие.
Кога родителите е необходимо да се обърнат към психолог?
ако забележите у детето поведение, което ви безпокои, не е типично, и не е временно, като например повишено безпокойство, агресивност насочена към заобикалящия го свят или собственото му тяло , оттегляне и усамотяване, или тъга. Добре е първо да поговорите внимателно с детето, както и с учителите (ако детето е в училищна възраст), които често могат да дадат подробна картина за това какво се случва с него в детската градина, което ще ви помогне да разберете дълбочината и давността на проблема. Тази информация би била много полезна за психолога, ако решите да се обърнете към такъв.
често внезапни промени в обстоятелствата на вашето семейство, като например раздяла, смърт, или преместване, могат да са особено травматизиращи за подрастващия, и един от начините да разберете, че това е така е, ако забележите например, че вашето дете има необясними или необичайни болки в главата или стомаха, проблеми със съня, или трудности да се концентрира. Разбира се, добре е първо да се обърнете към вашия лекар, който може ви помогне да разберете дали причината е физическа или емоционална. Това ще ви даде по-добра представа дали намесата на психолог е необходима. Но дори детето ви да не проявява обезпокоителни симптоми по времето на случващите се промени, не подценявайте потенциалните емоционални и психични проблеми, които понякога се проявяват доста по-късно, и поради това изглеждат несвързани с провокиралото ги събитие
ако установите, че проблемът на детето ви оказва влияние върху способността му да функционира ежедневно, или поведението му оказва неблагоприятно влияние върху други взаимоотношения в семейството, това може да е основателна причина да се обърнете към психолога. Благополучието на децата е свързано с психичното им здраве, както и с физическото им здраве. Консултирането или терапията могат да помогнат на децата да развият устойчивост и начини за справяне, така че да могат да се справят по-добре с това, което животът им предоставя.
Ако детето Ви е с ниско самочувствие и/или демонстриращи неувереност. Чрез терапията те могат да осъзнаят своите силни страни и да усвоят начини за справяне в предизвикателни за тях ситуации.
Шест съвета на психолози за лесна адаптация на детето в детската градина
Повечето родители смятат, че детето им има нужда от подготовка за училище. Но много малко се замислят, че подготовката за детската градина е не по-малко важна. Оставете си достатъчно време за да подготвите детето, а и себе си за това събитие.
1. Преди всичко, престанете да се притеснявате. Всичко ще е наред. Не проектирайте тревогата си върху детето, не обсъждайте с него възможни усложнения. Не бива да влизате и в другата крайност – да представяте на детето идилични картини за неговия живот в детската градина. Най-добре е да заемете позиция на осъзната необходимост.
2. Обърнете внимание на режима на детето си. Трябва да го пренастроите така че детето лесно да се събужда ½-1 час преди да отидете на детска градина. Ако детето ви не спи през деня, научете го да лежи в леглото за известно време. Научете го на някоя и друга игра, стихчета, песнички, приказки, разглеждане на обкръжаващата го среда със запомняне на малки детайли. Опитайте се да научите детето да ходи до тоалетна по едно и също време. По-малките деца се учат да ходят в тоалетна, не когато имат нужда, а преди това – преди детската градина, преди разходка, преди сън.
3. Трудно храните детето си? Страда от липса на апетит, яде бавно, не яде какви да е храни? Трябва да се приближите към менюто на детската градина и да отстраните паузите при храненето. Опитайте да намалите калориите в храната, за да увеличите апетита на детето. Във всеки случай, при деца с проблемен апетит е добре да се говори в възпитателките и да ги помолите да бъдат по-меки и търпеливи. Проблемите с храната често са причина, поради която децата не искат да ходят на детска градина.
4. Добре е да се закалява всяко дете, но тези, които ще ходят на детска градина – особено. Босото ходене по земята в къщи през лятото е най-простия и ефективен начин. Това укрепва не само имунната, но и нервната система. Много са полезни всякакви водни процедури – душ, вана, езеро, море. Опитайте се да не ограничавате престоя на детето във водата и не се вманиачвайте при контролирането на температурата. Постепенно приучвайте детето към студени напитки – айрян, мляко, сок от хладилника. Сладоледът е не само вкусен, но и полезен от гледна точка на контраста при температурата.
5. Децата често плачат, когато майка им си тръгва. Трябва дълго да се уговарят, даже и да ги оставяте при близки и познати хора. „Почетно задължение“ за детето може да бъде всякаква помощ за мама – „Ето, носи дамската ми чанта“, „Къде съм си сложила чадъра? Можеш ли да ми го намериш?“, а също така и всякакви ритуали, които изпращат мама до асансьора, като махане с ръчичка през прозореца. Има деца, които са много нервни в отсъствие на мама, чакат времето, когато тя ще дойде. В отсъствие на мама, съня и апетита им се влошава, често отказват да ядат и не искат да спят без мама. Най-добре в такива ситуации е да се обърнете към психолог. По правило, такова поведение е следствие от поведението на възрастните. Повишената тревожност у майката, неправилна оценка на собствената й роля в живота на детето – всичко това може да провокира подобно поведение. Преди всичко, в такива ситуации е необходимо да се промени вътрешното състояние на майката. Най-добрия начин да научите детето на раздяла с вас е да създадете такава ситуация, в която самото дете да поиска да се раздели.
Например – трябва да направи изненада за мама, или иска да си играе с приятелчетата. Излизайки за по-дълго време, помолете не възрастите, а детето да следи за реда в къщата. Дайте му поръчения, нека то само да прецени кога трябва да яде и да легне да спи. След като се върнете – подробно го разпитайте какво е правило през деня, похвалете го за успехите, обяснете му колко много неща сте свършили, защото ви е помогнал.
6. Наблюдавайте как детето в играе с другите деца. Взаимоотношенията на децата с връстниците им се формират в тази възраст. Давайки го на детска градина, този процес се ускорява. Не бива да оставяте нещата на самотек. Ако му е трудно, научете го: да се присъединява към група с деца, да дава играчките си, да иска разрешение да играе с някого или с нещо, адекватно да реагира на отказ, намирайки компромисен вариант. Добре ще е да го извеждате през лятото на площадките да си играе с другите деца. Наблюдавайте децата си заедно с другите майки. Но при условие че в течение на уговореното време, детето неможе да напуска групата, в която играе и ако има въпроси трябва да се обръща единствено към „дежурната“ майка. Научете детето да носи на площадката само тези играчки, които е готово да сподели с другите деца. В противен случай, детето жадно ще търси къде се намира неговата любима играчка, която може да се счупи или загуби случайно.