Психолог


Цветелина Зидарова - магистър психолог, специалност "Семейно консултиране".

От 2012 г. работя в ДГ 75 "Сърчице". Работа ми обхваща следните направления:

    • провеждане на наблюдение на децата по заявка на родител или на педагог;
    • консултиране на педагогическия екип и родителите по въпроси, свързани с емоцианалното и психично здраве на децата в ДГ 75;
    • провеждането на скрининг изследване;
    • оценка на индивидуалните потребности за деца със СОП.

Работя с деца с емоционални и или поведенчески трудности, както и за подготовката на деца за постъпване в детската градина - адаптацията.

За въпроси, притеснения или просто информация можете да се свържете с мен на тел. 0898 456 842

Свържете се с мен и в социалната мрежа - https://www.facebook.com/tsvetelinapsiholog/

Адаптация – това е добре познатият процес на приспособяване, който всички живи същества притежават, за да може да съществуват в различни условия и среди. Този процес е колкото познат, толкова и често подценяван, пренебрегван и приеман за нещо, което е вродено и не се нуждае от допълнителна работа. Но дали е така?

Адаптивните способности на всеки човек са развити по различен начин и зависят от много фактори, които се формират още в много ранна възраст, в средата на нашето семейство и връзките и отношенията, които ние развиваме първо с нашите най-близки хора, а след това пренасяме в обкръжаващия ни свят. Част от тези фактори са:

– Способност за изчакване

– Самоконтрол

– Ниво на самостоятелност

– Поемане на отговорност

– Толерантност към различие

– Приемане на авторитет – правила, забрани

– Приемане на последствия от действия и наказание

Това са едни от най-важните способности, които се включват в процеса на адаптация и тези фактори се повлияват предимно от средата, в която малкото дете расте. Често някои от тези фактори са по-трудни за овладяване и когато има „блокаж” в тези важни способности, това проличава в различни трудности в поведението на детето – изолация, притеснителност, гневни изблици, забавяне в развитието (проговаряне, научаване на тоалетни навици, способност за активно общуване и други), панически страх от раздяла, трудности в съня, агресивно поведение, нисък самоконтрол и други.


Детската рисунка

Цветелина Зидарова

Не всяко дете може да рисува красиво и "професионално". Но целта на детската рисунка не е това. Хванало моливчето с цяла ръчичка, прехапало езиче, детето рисува ли рисува - кръгове и цветни черти. А дали не са гирлянди или пък цветни пътеки до важните за него места?

Една от темите, която вълнува най-много психолозите е семейството на детето и как то вижда фигурата на мама, тати, баба, приема ли малкото братче или сестричка. По детската рисунка можем много да разберем за това.

Когато седнете да рисувате с детето си неговото семейство е важно да не го обучавате, да не му напомняте ако е забравило да нарисува очите или пък устата. Всеки пропуск или пък уголемяване на конкретен елемент от рисунката е от значение за тълкуването. За това не е задължително да е красива фигурата или рисунката, а да е такава, каквато детето я вижда и отразява. Неговите несъзнавани страхове и желание често се вплитат в образите.

Ето какво най-често гледаме в детската рисунка на семейството:

  • Големината на фигурите - важно е да се проследи размерът на мама и тати, на братчето или на самото дете. Ако детето се е нарисувало мъничко, а другите членове на семейството са по-големи, това поставя въпроси като: "Какво ли го кара да се чувства толкова малък?, Кой ли е този, който детето вижда като много по-голям от него?". Липсата на самочувствие и увереност може да се изрази по този начин. Детето може да преживява нещо в момента, което го кара да се чувства незначимо и безсилно. Голямата и централна фигура на детето пък, извисяваща се над родителите си дава ясен сигнал за отговорността, която детето е получило - да е по-голямото, да взима решенията и да държи властта.
  • Близостта на обектите - тук от една страна следим за дистанцията, за това дали са свързани фигурите, кои се допират, кои се застъпват, кои са на двата края на листа за рисуване. По това можем да предположим кой член от семейството детето приема като много важен, застъпник, от кого иска да избяга или дори...да го няма.
  • Липса или добавяне на елементи - много информация можем да извлечем от това дали детето ще "забрави" да нарисува нещо. Една от най-честите картини за изразяване на безсилие и липсата на ръце. Когато пък нямаш уста - може би нямаш думата за нещо. Голямата уста пък може да е сигнал за много активна част - забележки, викове. Големите очи наблюдават, но са и уплашени. Разбира се няма как да бъде универсално тълкуването, но дава посока на разсъждения.

Рисувайте с детето си и позволете фантазията му да се разплисква по листа. Така ще сте най-сигурни, че нарисуваното отразява неговата душевност.